Дано, но надали
И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва,
и лъга ни, че лято е. Дали?
За всеки лъч ще има облак - лихва
и от небе без птици ще вали.
Листата златни капеха, лъжите,
броихме дълго, три пъти по три.
С праха в очите смисълът прикрит е,
ноември всяка истина разкри.
И ширнаха градините ни – голи,
небето до прозорец се смали
Дано врабчето милост да измоли...
А от кого? Дано, но надали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
