Дано спаси и себе си, и мене...

24.05.2024 г., 1:08 ч. 2024-05-25T09:21:22+03:00

Поезия

167 3 2

Тресавището в кърпа ми е вързано,
но знам поне – все някак се излиза.
Изпотроших си стомните от бързане...
Така и не облече бяла риза,

за мен денят. Водата – недонесена,
шептеше тихо, тихо, че е жива...
Но кой да чуе? Пролет, или есен е,
е все едно. Тъгата ми отива.

И не онази тъй дълбоко скритата,
сред влачещите тинята подмоли.
Запъвам се с рогата и копитата
и търся да се хвана. За какво ли?

В такива нощи давя се и в плитките,
тресавища. За дребни, до колене...
И чакам вятър – дръпнал ме за плитките...
Дано спаси и себе си, и мене...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.