1.12.2024 г., 9:11 ч.

Дансинг за двама 

  Поезия
155 2 8

 

На М. Р.

 

Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз.

 

Клавирът ни подканваше изкусно
и букли къдреше един найлон.
Когато те докоснах нежно с устни,
басисът изостана с полутон.

 

Един приятел си доля ракия,
друг втора бира си отвори чак...
На дансинга се раждаше магия,
единствено сравнима със първак.

 

Пропуснали вечерите на свещи,
шкембе чорбата, с чесън и оцет,
танцувахме поредната си среща,
без вричане, без, клетви, без обет.

 

Защото не обичам високосно –
желая ти море и равен бряг!
До дансинга на другото докосване,
до допира на устните ни пак.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??