Дансинг за двама
На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз.
Клавирът ни подканваше изкусно
и букли къдреше един найлон.
Когато те докоснах нежно с устни,
басисът изостана с полутон.
Един приятел си доля ракия,
друг втора бира си отвори чак...
На дансинга се раждаше магия,
единствено сравнима със първак.
Пропуснали вечерите на свещи,
шкембе чорбата, с чесън и оцет,
танцувахме поредната си среща,
без вричане, без, клетви, без обет.
Защото не обичам високосно –
желая ти море и равен бряг!
До дансинга на другото докосване,
до допира на устните ни пак.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
