13.04.2018 г., 8:55 ч.

Дар 

  Поезия » Друга
571 10 19

Небе в очите ми… Вали.

Не искам никого да мокри,

да разболее, да го заболи…

Усмихвам се – дано се стопли.

 

Наоколо – вселенски шум –

бъбрива е житейската минута.

Прегръщам я, с едно на ум –

ловец съм аз, а тя – кошута.

 

Долавам как кипи в кръвта

желанието да съм сред гората.

Щастлива да е – нека си върви

със своята любов към свободата.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??