Дар
Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум –
бъбрива е житейската минута.
Прегръщам я, с едно на ум –
ловец съм аз, а тя – кошута.
Долавам как кипи в кръвта
желанието да съм сред гората.
Щастлива да е – нека си върви
със своята любов към свободата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
