Дар
Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум –
бъбрива е житейската минута.
Прегръщам я, с едно на ум –
ловец съм аз, а тя – кошута.
Долавам как кипи в кръвта
желанието да съм сред гората.
Щастлива да е – нека си върви
със своята любов към свободата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
