Дар да им е чевермето
Таз година по Великден
купих едно ягне тлъсто
и се скрих в гората гъста:
нали съм гладник голям -
исках сам да го изям!
Почнах огън да си паля -
той не ще да се запали!
Сума клечки изхабих,
целият се окадих.
Един старец се показа
от дерето и ми каза:
- Стига - ще се умориш,
само клечките хабиш!
Стига времето си губил!
Циганка не си ли любил?
Аз ще пазя чевермето,
а ти бягай при Айшето!
Циганка щом нацелуваш,
огънят ти ще лудува...
Аз отидох. И Айшето
спусна веднага пердето.
Хайде, чакам те! - ми каза
и играта ми разказа.
Старецът бе благодарен -
дадох му пакет цигари.
И разпалих огън - жар!
Викам - радвай се, Ангар!
Тъкмо стана чевермето,
ей отпреде ми Айшето -
води девет циганета!
Не едно - те ще опоскат
даже десет чевермета!
Как им бляскаха очите,
а пък мазни - до ушите!
Викове, кавги и смях.
А на стръмното над тях
със Айшето си седяхме,
гледахме ги и се смяхме.
Дар да им е чевермето -
аз се радвам на Айшето!
___
*За тези, които не я знаят, "Айшето" е поетеса от Кратунци, от наскоро преселилото се циганско семейство в това село.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Поздрави!!!
