Деца
Те са вяра и страх,
пътя наш продължават,
от любов или грях,
Бог искрица им дава.
И ги хвърля на смет
от житейски неволи,
дава малко късмет,
две ръце - да се борят.
Две нозе - да вървят,
и в душата им – птиче,
сак надежда из път,
и сърце - да обичат.
Болка скрита в смеха,
куп уроци във джоба,
грешки - за да растат,
и палто от тревоги.
Дава им дълг един
като карма - синовен,
който с радост плати,
се преражда, в любови...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
