6.05.2017 г., 13:23

Децата на времето

480 1 0

           Забравата е дъщеря на Времето

           а Споменът е нейно братче.

           Баща им – Младият живот,

           отдавна ги напусна.

 

           Остави ги на Времето,

           самó за своите чеда да мисли.

 

           Годините, сестрите нейни,

           помагаха в радост и беда.

           Братовчедите – Месецът и Дните,

           се грижеха, като за свои деца.

 

           Така пораснаха безгрижни

            и братче, и сестра,

            оставили назад, далече

            лика на своя мил баща.

 

           Пловдив

           2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...