May 6, 2017, 1:23 PM

Децата на времето

  Poetry » Other
481 1 0

           Забравата е дъщеря на Времето

           а Споменът е нейно братче.

           Баща им – Младият живот,

           отдавна ги напусна.

 

           Остави ги на Времето,

           самó за своите чеда да мисли.

 

           Годините, сестрите нейни,

           помагаха в радост и беда.

           Братовчедите – Месецът и Дните,

           се грижеха, като за свои деца.

 

           Така пораснаха безгрижни

            и братче, и сестра,

            оставили назад, далече

            лика на своя мил баща.

 

           Пловдив

           2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...