26.06.2022 г., 13:59  

Делничен ден

1.6K 9 18

Купих си няколко цветни балона.
Сложих си в раница сини мечти.
Тръгвам посоките морски да гоня.
Нося си лятото. И ми личи:)

Там, на брега при златистите дюни
свят ще си скърпя пенливо-солен.
Чакам да дойде любимият юли
пясъчно-слънчев. Почти като мен:)

Имам си звездна палатка , в която
даже Луната понякога спи.
Толкова огън гори ми в душата
че ще ми стигне за хиляди дни.

Изгревът топъл ще бъде аларма.
С бриза кафенцето ще си делим.
Зная, морето е моята карма,
влюбена в него съм - в погледа син.

Без телефон, и без грим, и без снимки,
само с безгрижен, приятелски смях.
Сложих в очите си две песъчинки -
много красиво се вижда през тях.

А за какво ми са цветни балони?
За да е празнично винаги в мен.
За да не скитат мечтите бездомни
в този работен и делничен ден:(

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Хахахаха, Вал! Ша ти благодаря много.
  • Ша ти прасна един делничен глас, за да ти поддържам работно настроение.
  • Вики, ела Ще видиш, че е чудесно
  • Нямам отношение към морето, но ако почета повече такива произведения, току виж съм си създала Успех, Деа!
  • Благодаря ви от сърце, мили момичета!💕

    Моля ви, не отнемайте дадени вече гласове - върнете ги. За мен не е важно мястото, а да напишеш нещо, което радва душата. Това, че ви харесва ми е предостатъчно.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....