Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб,
сред къщи и поля със нас играе.
И въпреки, че сух е всеки стрък
в душите ни надежда още вае.
Поспри такъв, още седмица, две,
не ни заливай с яростта си тъмна,
задръж лютите гневни ветрове –
денят, с усмивка слънчева осъмна!
© Данаил Таков Всички права запазени