Десетата муза
Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса.
Класика в жанра!
Музи, различни
като звезден прах се изсипват.
Калиопа с нейните рими епични,
Ерато, поостаряла, с любов ме обсипва.
Часовете, оплетени в неспящи мисли
не бързат и флиртуват с тях.
Нощта жонглира с чувствата ми.
А сънят? С кого изневери ми пак?
В монолог безкраен, повтаряем,
разнищвам минало и настояще.
И оптимизъм взех на заем
за всеки ден от бъдещето наше.
Зазорява! Порив поетичен, жив….
Една след друга музите отлитат.
След тях се ражда в тишината стих.
Те, и деветте, без сън ме пак орисаха.
А утрото – красива бяла птица,
ми шепне във просъница…
Непоправима си!
Десетата ти муза е… безсъница.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Довереница (Дочка Василева), знаете ли колко сте права? Понякога рисувам, имам и други любими занимания, за които е нужна муза, но десетата....тя е специална, плодотворна и безотказна
Не случайно и посветих стих. Благодаря и за Вашия! -
От много музи- никаква файда.
(Кат бабите и хилавото дете)
Докато спорят на коя и е реда
съвсем ще се объркат редовете.
Но виж десета муза е бетон
(и аз я уважавам извънмерно)
Тя винаги с готовност дава тон
и винаги дежури извънредно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
