Десетата муза
Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса.
Класика в жанра!
Музи, различни
като звезден прах се изсипват.
Калиопа с нейните рими епични,
Ерато, поостаряла, с любов ме обсипва.
Часовете, оплетени в неспящи мисли
не бързат и флиртуват с тях.
Нощта жонглира с чувствата ми.
А сънят? С кого изневери ми пак?
В монолог безкраен, повтаряем,
разнищвам минало и настояще.
И оптимизъм взех на заем
за всеки ден от бъдещето наше.
Зазорява! Порив поетичен, жив….
Една след друга музите отлитат.
След тях се ражда в тишината стих.
Те, и деветте, без сън ме пак орисаха.
А утрото – красива бяла птица,
ми шепне във просъница…
Непоправима си!
Десетата ти муза е… безсъница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Не случайно и посветих стих. Благодаря и за Вашия!
