Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
16.10.2013 г., 7:49 ч.  

Дестинация - Раздяла 

  Поезия » Друга
648 1 11

Все към теб бих летял

на копнежни криле.

Как да сторя това?

Ти небето отне.

И да плувам опитах.

Имам смели ръце.

Твоя бряг предизвиках,

ала... няма море.

 

Сетне тръгнах към теб

с примирени нозе;

къси стъпчици следват

занемяло сърце,

край безцветни поля,

по баналния път...

То и път вече няма,

виждам – драки растат.

 

Да лавирам през тях,

сякаш бледа змия,

да се гърча в бодлите

на груби слова?

Разбери – не умея!

Как да пълзя, без

ластично-прешленна

тръпка в гърба?

 

Прости, Драга моя!

Наближава деня

да подиря небето

над друга земя.

Чуй как копнежи,

прекършвани с горест,

стенат в гърдите

и молят за полет!

 

Когато достигал си

с длани луната,

съдба на влечуго

е смърт за душата.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??