Дестинация - Раздяла
Все към теб бих летял
на копнежни криле.
Как да сторя това?
Ти небето отне.
И да плувам опитах.
Имам смели ръце.
Твоя бряг предизвиках,
ала... няма море.
Сетне тръгнах към теб
с примирени нозе;
къси стъпчици следват
занемяло сърце,
край безцветни поля,
по баналния път...
То и път вече няма,
виждам – драки растат.
Да лавирам през тях,
сякаш бледа змия,
да се гърча в бодлите
на груби слова?
Разбери – не умея!
Как да пълзя, без
ластично-прешленна
тръпка в гърба?
Прости, Драга моя!
Наближава деня
да подиря небето
над друга земя.
Чуй как копнежи,
прекършвани с горест,
стенат в гърдите
и молят за полет!
Когато достигал си
с длани луната,
съдба на влечуго
е смърт за душата.
© Людмил Нешев All rights reserved.
Хареса ми!
