pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16809
13.12.2017 г., 12:23 ч.

Деветдесет и девет 

  Поезия
551 6 16

 

Земята ускорено се върти

от пулса на тревожните ми мисли.

Под бинта на ранените мечти

надежда нова как ще се разлисти?

 

Цигулчено проплаква в мене страх,

увиснал  на последната ми струна.

В живота често Пепеляшка бях,

понякога – принцеса несъбудена.

 

Но моят ден надуваше балон.

Избирах най-големия. И розов.

Попаднал върху зъбите на клон,

превръщаше се в дрипа с цвят оглозган.

 

В душата криех оня странен маг,

готов стократно да я съживява.

Деветдесет и девет пъти мрак!

След стотния дали денят изгрява?

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зарадва ме с коментара си, Ваня! Осветени празници ти желая!
  • Стих от много висока класа! Благодаря за удоволствието да го споделиш с нас , Мария!Весели коледни празници и много, много обич ти желая!
  • Радвам се, че си си избрала точно този куплет, Вал! И на мен ми е любим!
  • Но моят ден надуваше балон.
    Избирах най-големия. И розов.
    Попаднал върху зъбите на клон,
    превръщаше се в дрипа с цвят оглозган.
  • Винаги ми оставяте като подарък подкрепящи и много силно въздействащи думи в коментарите си, момичета! Сърдечно ви благодаря!
  • Много, много ми хареса! Благодаря ти за удоволствието!
  • В любими! Прекрасен стих!
  • Тук човек може да ревизира мнението си за написаното от него самия или да приеме като аплодисменти топлите поддържащи думички в коментарите ви, приятели! Благодаря ви за отделеното внимание : Георги, Роберт, Павлина, Надя и Вики!
  • Чудесно!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Да!
  • И аз съм от тези, които се зарадваха на творбата ти, Мария!...
    С мъдрост и истински поетични находки се отличават стиховете ти!...
    Поздравления!...
  • Добре...
  • Меги, Райне, това стихотворение е от преди години, но не съм го показвала на откровенската аудитория, затова реших да го публикувам.
    При мен винаги има изгрев на надежда, сама си измислям розовото балонче и го връзвам на душата си, за да полети отново! Иска ми се и вие да полетите от радост в рождественските празници, момичета! Горещо ви го желая!
  • Уникално....личната обреченост в общочовешката философска равносметка. Много удачно завършваш с въпрос - на ръба на колебанието...покълва вярата - много Коледно и нежно да е в душата ти!
  • Изгрява, Мария! Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??