Девойка
Рано сутрин в раннина,
сред градина от цветя
млада мома убава
се е спряла пред леха.
Менци медни тя държи
и пристъпва на пети.
Да не стъпче млад цветец,
да не скърши злàк венец.
Нещо търси, нещо знае,
нещо сърце ѝ тежи.
И от край, та чак до края
песен пее и тъжи:
" Де си мое цвете, мило,
де си!? Още ли цъфтиш?!
Та да станеш, мое мило,
рожба мен да ми родиш!
Да се радва моят тате,
а свекърва да мълчи.
Да ми гука сладка рожба
и с любов да ме дари.
Тука сутрин теб те търся,
мое цвете, мой живот!
Със вода да те поръся,
да ми дàриш сладък плод!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
