Девойка
Рано сутрин в раннина,
сред градина от цветя
млада мома убава
се е спряла пред леха.
Менци медни тя държи
и пристъпва на пети.
Да не стъпче млад цветец,
да не скърши злàк венец.
Нещо търси, нещо знае,
нещо сърце ѝ тежи.
И от край, та чак до края
песен пее и тъжи:
" Де си мое цвете, мило,
де си!? Още ли цъфтиш?!
Та да станеш, мое мило,
рожба мен да ми родиш!
Да се радва моят тате,
а свекърва да мълчи.
Да ми гука сладка рожба
и с любов да ме дари.
Тука сутрин теб те търся,
мое цвете, мой живот!
Със вода да те поръся,
да ми дàриш сладък плод!
© Хари Спасов All rights reserved.
