Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал,
той милва бездомните псета.
И в ада и в рая надникнал,
измисля си своя планета.
Там няма ни черно, ни сиво,
ни тръни, ни кръст, ни пирони.
Усмихнат беззъбо, щастливо,
надежда на ъгъла рони...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
