21.08.2012 г., 10:39

Диалектическо

1.4K 0 0

В сенките на гъстите гори,

де клоните опираха земята,

редили днес се облаци-тъми,

кои жените свои- слепите луни дочакваха...

 

Поклати вятърът листата в песен,

а те отвърнаха в безгласност.

Нима се ражда от тъмата песен

в сподавен вой от вълчи крясък?

 

Бездумен беше демонът сред сенките на мрака-

от тях се беше отделил по съмване.

Невести облачни- луни -

в тъмата се удавиха, помръквайки.

 

И сред мъгли от дъжд пороен, той - Дявола,

нахока Господа във себе си -

нима бе лесно себе си да създаде

и да се претвори отвъд пределите?

 

* Както тъмата ражда песен, така и песента може да роди тъма. Пресъздаването е забравеното Аз, търсещо ключа да създаде себе си отново, като се преобръща. Светът е огледален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...