В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен,
а те отвърнаха в безгласност.
Нима се ражда от тъмата песен
в сподавен вой от вълчи крясък?
Бездумен беше демонът сред сенките на мрака-
от тях се беше отделил по съмване.
Невести облачни- луни -
в тъмата се удавиха, помръквайки. ...