*Димни завеси*
Главата ми е натежала,
а мозъкът е празен скрин,
емоцията - излетяла,
размила се като в мъгла и в дим...
Някъде съм само телом,
духът фиксира суета
от пощенската ми кутия,
наречена нищожно самота...
А димните завеси стелят се
и трупат купища забвение,
към бездни тайничко ласкаят ме,
нашепват ми за опрощение.
А скринът вече взе да скърца
под тежестта на прашния товар
и ред измислени сентенции,
написани на моя аватар...
Музиката фибрите докосва
и изтезава моето сърце,
а две ръце дима размиват.
Ще го прокудят ли съвсем...?
13.11.08
Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
