Nov 21, 2008, 8:06 PM

*Димни завеси* 

  Poetry » Other
834 0 3
 

Главата ми е натежала,

а мозъкът е празен скрин,

емоцията - излетяла,

размила се като в мъгла и в дим...

Някъде съм само телом,

духът фиксира суета

от пощенската ми кутия,

наречена нищожно самота...

А димните завеси стелят се

и трупат купища забвение,

към бездни тайничко ласкаят ме,

нашепват ми за опрощение.

А скринът вече взе да скърца

под тежестта на прашния товар

и ред измислени сентенции,

написани на моя аватар...

Музиката фибрите докосва

и изтезава моето сърце,

а две ръце дима размиват.

Ще го прокудят ли съвсем...?

13.11.08

Сливен

© Мир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за съветите и коментарите
    явно пак съм тук
    поздрави на двамца ви
  • дим - скрин
    забвение - опрощение

    са рими които ме подразниха ... но това е нищо в сравнение на адски добрите ти други попадения


    А скринът вече взе да скърца
    под тежестта на прашния товар
    и ред измислени сентенции,
    написани на моя аватар...

    ето това ми звучи като песен ...



    Някъде съм само телом,
    духът фиксира суета
    от пощенската ми кутия,
    наречена нищожно самота...


    мхм ... къде е новият "кец " да изпее хита " интернет любов"



  • "Някъде съм само телом,
    духът фиксира суета
    от пощенската ми кутия,
    наречена нищожно самота..."
    Невероятно красиво пишеш!Поздравления, Галя!
Random works
: ??:??