Димът
Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване,
в което крия своето равновесие,
ще усмири пулса ми разточителен,
който не знае адреса си...
Ще се измъкне като скрита въздишка,
като мъгла, глупава до жестокост,
от която околните кихат,
а здравословните се кикотят...
После ще помни всичко, което съм премълчала,
и след като фасът опари пръста ми,
за да стъпча цигарата.
Той е горд воайор на моята слабост -
купува ме на растяща цена
и на себе си ме продава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
така е, ти си знаеш най-добре