Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири,
които да пречистят мойта карма,
и вглеждам се във пътища незрими,
където сам-самичък съм повярвал?!
Не е присъщо, затова не мога –
завинаги терзания ще имам.
Дали да го прекръстя на - Природа
или да го даря със друго име?
Сега съм просто тленност непонятна,
очакваща кармична милостиня.
Затуй ще се обвия в необятност
и ще изчезна в разранена диря!
© Данаил Таков Всички права запазени