14.07.2022 г., 21:44 ч.

Диря 

  Поезия
314 1 3

Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам

единствено блажени еликсири,
които да пречистят мойта карма,
и вглеждам се във пътища незрими,
където сам-самичък съм повярвал?!

Не е присъщо, затова не мога –
завинаги терзания ще имам.
Дали да го прекръстя на  - Природа
или да го даря със друго име?

Сега съм просто тленност непонятна,
очакваща кармична милостиня.
Затуй ще се обвия в необятност
и ще изчезна в разранена диря!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От дълбините ти, достигнал си ги, обичам такава вода - от там
  • Благодаря ти, Мария! Мнението ти има значение за мен, което е показателно. Поздрави!
  • Аплодирам те за това стихотворение, Данаиле! Впечатли ме стройният изказ, но суперлативите ми са най-вече за поантата! Браво, прибирам си го в любими!
Предложения
: ??:??