Jul 14, 2022, 9:44 PM

Диря

  Poetry
529 1 3

Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам

единствено блажени еликсири,
които да пречистят мойта карма,
и вглеждам се във пътища незрими,
където сам-самичък съм повярвал?!

Не е присъщо, затова не мога –
завинаги терзания ще имам.
Дали да го прекръстя на  - Природа
или да го даря със друго име?

Сега съм просто тленност непонятна,
очакваща кармична милостиня.
Затуй ще се обвия в необятност
и ще изчезна в разранена диря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • От дълбините ти, достигнал си ги, обичам такава вода - от там
  • Благодаря ти, Мария! Мнението ти има значение за мен, което е показателно. Поздрави!
  • Аплодирам те за това стихотворение, Данаиле! Впечатли ме стройният изказ, но суперлативите ми са най-вече за поантата! Браво, прибирам си го в любими!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...