Ракията, човече, е парлива.
По гърлото ни често се разлива.
Но отлежала щом е тя,
от благост е една мечта.
Ракията е прима в пируети.
Разнежва и разказва тя сюжети.
За други става боен зов
и перчат се за бой готов.
Ракията, човече, е невинна.
Като девица често е немирна.
По-чиста е от росата,
но покосява с косата.
© Кремена Арменчева Всички права запазени