Jul 8, 2023, 4:17 PM  

Дисекция на ракията

  Poetry » Other
920 1 1

Ракията, човече, е парлива.
По гърлото ни често се разлива.
Но отлежала щом е тя,
от благост е една мечта. 

 

Ракията е прима в пируети.
Разнежва и разказва тя сюжети.
За други става боен зов
и перчат се за бой готов.

 

Ракията, човече, е невинна. 
Като девица често е немирна.
По-чиста е от росата,
но покосява с косата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...