Ракията, човече, е парлива.
По гърлото ни често се разлива.
Но отлежала щом е тя,
от благост е една мечта.
Ракията е прима в пируети.
Разнежва и разказва тя сюжети.
За други става боен зов
и перчат се за бой готов.
Ракията, човече, е невинна.
Като девица често е немирна.
По-чиста е от росата,
но покосява с косата.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
