Lebovski (Лебовски)
186 376
28.04.2017 г., 23:55 ч.

Дишай 

  Поезия » Друга
774 4 6

Всичко е наред, уви...

Всеки, другият спаси.

Макар, да не разбрахме как.

И да прилича утрото на мрак.

Е истина, че ме спаси...

И тебе аз спасих нали?

Макар да не прилича на спасение,

а на някакво уединение.

Сред книги, самота и равносметки.

Сред смях, сълзи, и рими по салфетки.

Очи, ръце, картини нежни,

усмивки, зъби белоснежни,

тъга, тревога и вина,

цигари, вино, тъмнина,

разминавания, избори и лято,

и болка в бъдещето непознато...

Приижда то, превръща се във минало...

В което станалото е застинало.

Но си е там. И вечно ще е там.

И смисъл имаше във всичко, знам!

Някога ще разберем какъв.

Да живеем трябва, като лъв!

Тази тайна е голяма!

Дишай, дишай, друго няма.

© Лебовски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??