Дишай
Всичко е наред, уви...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси...
И тебе аз спасих нали?
Макар да не прилича на спасение,
а на някакво уединение.
Сред книги, самота и равносметки.
Сред смях, сълзи, и рими по салфетки.
Очи, ръце, картини нежни,
усмивки, зъби белоснежни,
тъга, тревога и вина,
цигари, вино, тъмнина,
разминавания, избори и лято,
и болка в бъдещето непознато...
Приижда то, превръща се във минало...
В което станалото е застинало.
Но си е там. И вечно ще е там.
И смисъл имаше във всичко, знам!
Някога ще разберем какъв.
Да живеем трябва, като лъв!
Тази тайна е голяма!
Дишай, дишай, друго няма.
© Лебовски All rights reserved.
