8.06.2009 г., 7:44

Дистанцията

1K 0 26

Само невъзможното е реално.

Живот - на кучешки зъб сияние.

Прекъсват ни специално

на един звън разстояние.

Не тишина - мълчание...

Срокове предначертани.

Неловките паузи - простени

на една ръка разстояние.

Виж, как затварят се рани!

Таран на сърцата отчаяни.

Килим от надежди изпрани

на една целувка разстояние.

Чуй докрай мълчанието!

На Вярата дъха улови!

На една любов разстояние,

Господ душите ни да спаси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...