Jun 8, 2009, 7:44 AM

Дистанцията

  Poetry » Love
1K 0 26

Само невъзможното е реално.

Живот - на кучешки зъб сияние.

Прекъсват ни специално

на един звън разстояние.

Не тишина - мълчание...

Срокове предначертани.

Неловките паузи - простени

на една ръка разстояние.

Виж, как затварят се рани!

Таран на сърцата отчаяни.

Килим от надежди изпрани

на една целувка разстояние.

Чуй докрай мълчанието!

На Вярата дъха улови!

На една любов разстояние,

Господ душите ни да спаси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...