ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
24.10.2008 г., 7:35 ч.

Дива орхидея 

  Поезия » Любовна
2016 0 12

Когато очите ти гледат навътре,

а там, до нослето, е разплакан гримът,

пада отгоре ми нещо откъртено...

Думи не стигат, щом спрял е дъхът.

Вятърът клони щом запремята,

щом завали от очите,

от тежки копита щом стене душата,

ти замълчи и не питай...

Не питай за нищо! Пази ме така -

скъп спомен и светъл, и чист!

Защо ли целуна твойта коса

на клен пожълтелият лист?!

Измислен съм... Но съм роден от Искам те!

На твоя сън съм скритата идея

и нощна пеперуда по клепачите

сълзи да пия... Цъфва орхидея!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??