Когато очите ти гледат навътре,
а там, до нослето, е разплакан гримът,
пада отгоре ми нещо откъртено...
Думи не стигат, щом спрял е дъхът.
Вятърът клони щом запремята,
щом завали от очите,
от тежки копита щом стене душата,
ти замълчи и не питай...
Не питай за нищо! Пази ме така -
скъп спомен и светъл, и чист!
Защо ли целуна твойта коса
на клен пожълтелият лист?! ...