ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Oct 24, 2008, 7:35 AM

Дива орхидея

  Poetry » Love
2.2K 0 12

Когато очите ти гледат навътре,

а там, до нослето, е разплакан гримът,

пада отгоре ми нещо откъртено...

Думи не стигат, щом спрял е дъхът.

Вятърът клони щом запремята,

щом завали от очите,

от тежки копита щом стене душата,

ти замълчи и не питай...

Не питай за нищо! Пази ме така -

скъп спомен и светъл, и чист!

Защо ли целуна твойта коса

на клен пожълтелият лист?!

Измислен съм... Но съм роден от Искам те!

На твоя сън съм скритата идея

и нощна пеперуда по клепачите

сълзи да пия... Цъфва орхидея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0