Уморих се, да знаеш -
ей дотук ми дойде!
Докога да си трая?
Засрами се поне!
И да знаеш, че знам -
ще се върнеш отнякъде
и пак -
срам не срам -
ще довлачиш китарката.
Да ми пееш ли искаш!?
Пак!? Да, ама не!
Обещаваш да слушаш!?
Добро, казваш, дете...
Абе няма да стане!
Оттук натам - не!
И ще спиш на дивана!
Диване с диване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Капи Капито Всички права запазени
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Мерси, че надникна 