Уморих се, да знаеш -
ей дотук ми дойде!
Докога да си трая?
Засрами се поне!
И да знаеш, че знам -
ще се върнеш отнякъде
и пак -
срам не срам -
ще довлачиш китарката.
Да ми пееш ли искаш!?
Пак!? Да, ама не!
Обещаваш да слушаш!?
Добро, казваш, дете...
Абе няма да стане!
Оттук натам - не!
И ще спиш на дивана!
Диване с диване!
© Капи Капито All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мерси, че надникна 