Уморих се, да знаеш -
ей дотук ми дойде!
Докога да си трая?
Засрами се поне!
И да знаеш, че знам -
ще се върнеш отнякъде
и пак -
срам не срам -
ще довлачиш китарката.
Да ми пееш ли искаш!?
Пак!? Да, ама не!
Обещаваш да слушаш!?
Добро, казваш, дете...
Абе няма да стане!
Оттук натам - не!
И ще спиш на дивана!
Диване с диване!
© Капи Капито All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мерси, че надникна 