Джелем, Джелем
Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно,
че спрях да усещам
и спрях да виждам.
Носех се като призрак
с избледнели мисли,
като воали над пропаст
се разстели сърцето ми.
Джелем, Джелем,
Сега ми проговаряш,
Сега очите ми се съживиха,
малко преди да изгорят.
Стискам в длани всички диви ягоди,
които в мене растяха,
докато те чаках, душа моя..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Минева Всички права запазени
