Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно,
че спрях да усещам
и спрях да виждам.
Носех се като призрак
с избледнели мисли,
като воали над пропаст
се разстели сърцето ми.
Джелем, Джелем,
Сега ми проговаряш,
Сега очите ми се съживиха,
малко преди да изгорят.
Стискам в длани всички диви ягоди,
които в мене растяха,
докато те чаках, душа моя..
© Лилия Минева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
