danda (Даниела)
358 1120
26.07.2011 г., 19:22 ч.

Джем сешън в полунощ 

  Поезия » Друга
989 0 11

Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,

звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,

дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,

а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.

Кресчендото пискливо на  пернатите

подхвана вятърът сторък със кларинет,

усука го в спирала от тъга, а след това го прати

в ръцете на брадат, полуизчезващ силует.

Проточиха се меки сенки във арпежи,

синкоп иии... блясъъък... пак синкоп,

ноти от души самотни – цял водовъртеж,

препуснаха по грифа на нощта в галоп.

Клаксон на такси –  във нервна бленда

едва дочака пътник закъснял,

а уличните псета – цял биг бенд,

пригласяха му с лай, в неясен дял...

Ммм, сега е тихо,

сега е полунощ,

на ауфтакт тревогите се скриха

и полифонично чувство ме раздра, като със нож,

достигнало до мен от клаксона, от вятъра, от птиците,

от интуицията дисонансна, че аз съм фразата поредна,

неволно акапел нестроен гракна в жиците,

свири на мене тази нощ – свири, дори да е последна.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??