Джем сешън в полунощ
Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите
подхвана вятърът сторък със кларинет,
усука го в спирала от тъга, а след това го прати
в ръцете на брадат, полуизчезващ силует.
Проточиха се меки сенки във арпежи,
синкоп иии... блясъъък... пак синкоп,
ноти от души самотни – цял водовъртеж,
препуснаха по грифа на нощта в галоп.
Клаксон на такси – във нервна бленда
едва дочака пътник закъснял,
а уличните псета – цял биг бенд,
пригласяха му с лай, в неясен дял...
Ммм, сега е тихо,
сега е полунощ,
на ауфтакт тревогите се скриха
и полифонично чувство ме раздра, като със нож,
достигнало до мен от клаксона, от вятъра, от птиците,
от интуицията дисонансна, че аз съм фразата поредна,
неволно акапел нестроен гракна в жиците,
свири на мене тази нощ – свири, дори да е последна.
© Даниела All rights reserved.
