Изненада с Червената шапка
От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора,
една - Червена шапка той подуши.
Затича се по прясната следа,
решен през този ден да се отпуши.
С наведен нос и щръкнали уши
вълкът настигна - бедното момиче.
Изпъчи мигом, вълчите гърди,
и взе пред него тихичко да срича:
- Ти, сладко мое… приказно дете,
къде така из горските дерета!
Не искаш ли да седнем… насаме,
за да ти видя белите крачета?
Аз мога с теб… да правя чудеса;
да ти платя, цял час да те обичам!
Да стигна с теб, омайни небеса!
Във обич и любов да ти се вричам!
А мацето, пред Вълчо се поспря,
и без да дава вид, че се преструва,
покани го във тях на веселба;
със баба й, в дома й да празнуват!
За тази цел, тя даде на вълка
адрес на малка къщичка в гората,
където той да дойде вечерта
с кашон винО и маска на главата.
И Вълчо, като точен кавалер,
прие веднага - вкусната покана.
Облече се, като богат банкер
и щипна двеста евро от буркана.
А вечерта, купонът се разви
почти като в известната легенда;
вълкът, ужасно много се напи,
но с бабата в леглото той не легна!
Наместо туй, извади сто евра,
и с мацката си легнаха в кревата!
И от този ден, във гъстата гора,
Вълчо се прости… със самотата!
Юри Йовев
юни 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
