Джобен формат
Аз си имам, Вере, до три болести
(българска народна песен)
¿Qué?... Художник си, казваш. И искаш ми лист.
Не от тия!
Тях не в чантата, в своя светая светих
си ги крия!
Не ме карай да късам тефтерчето, брат!
Чуй, не става!
Щом си гладен, поръчвам кафе и обяд,
но не давам
милиметър от моя оръфан тефтер
и на Гоя!
Всеки лист, всеки щрих под калъфа му чер
са си мои!
Първо листче: за много години живот
там, на изток,
а след тях-още много, на вяра и пот,
тук, наблизко.
Второ листче: за всеки, започнал така,
като мене-
емигрант с прашен куфар в едната ръка,
сам и беден.
Трето листче, най тежкото, с вик:„ Не тъжа!“,
е за мама-
телефонна, редовна, грижовна лъжа
и измама...
.............................................................
Ето шепа монети за листове, брат.
И за молив.
Ала тази България джобен формат
си е моя!
----------------------
¿Qué?(исп.)-Какво?
© Петя Божилова Всички права запазени