Днес
Съхне крушата и дворът пустинее.
Покривът пропада на места.
Никой в тази къща не живее.
Хората са в някаква страна.
Бащин дом, отдавна е химера.
Бурени по нивата растат,
а небето грозно се чумери.
Време е за беден и богат.
Всеки търси своето спасение
и загърбва навици и бит.
Странството е днеска избавление.
Късаш с миналото за да бъдеш сит.
Гледка е за сънища кошмарни.
Корен без дърво отглежда пън.
Бликнали сълзи са разговаряне.
Музиката е камбанен звън.
Само птици пазят тишината
и гнездят в изсъхналия клон.
Топлината слиза от луната
за да сгрее бащиният дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
