Днес
Съхне крушата и дворът пустинее.
Покривът пропада на места.
Никой в тази къща не живее.
Хората са в някаква страна.
Бащин дом, отдавна е химера.
Бурени по нивата растат,
а небето грозно се чумери.
Време е за беден и богат.
Всеки търси своето спасение
и загърбва навици и бит.
Странството е днеска избавление.
Късаш с миналото за да бъдеш сит.
Гледка е за сънища кошмарни.
Корен без дърво отглежда пън.
Бликнали сълзи са разговаряне.
Музиката е камбанен звън.
Само птици пазят тишината
и гнездят в изсъхналия клон.
Топлината слиза от луната
за да сгрее бащиният дом.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих, особено финалното ти изречение!
-
Много силно!!!Да се надяваме,че много повече хората ще се връщат,от колкото заминават.Аз и семейството ми го направихме и сега сме истински щастливи.В чужбина слагах розови очила и си затварях очите за истински стойностните малки неща,българското и корена.Тук отглеждам и детето си и смело твърдя,че там нямаше да е щастливо,както тук.Уж за по-висока заплата,уж за по добър живот... Няма по-добър живот от този в родината,тази неземна природа и благодатна земятщ,тези пъстри хора и богата кухня.Не сме перфектни,но сме уникални.Поздравления за страхотно написаният стих!
-
Тъжна реалност...
Харесах! -
Запустели къщи, буренясали дворове_мила родна картинка! Жалко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
