Днес ме няма
"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина
през пръстите на есенна липа.
Аз стъпвам пак по пътища, където
избягват всички други да вървят.
И не вълни, а облаци в морето
разбиват се в пресъхналия бряг.
Светкавица погледна в огледало,
то моя образ мигом отрази
и черното небе облече бяло,
но мрачен порив сетне го срази.
Хранех оптимизма със скептичност,
видях с очи как камъкът гори.
Затворих се в пространство безгранично,
поставено във рамка от мечти.
И няма ме, но още съществувам,
или съм тук... и двете са измама.
Сега съм с вас, съвсем не се преструвам.
Но не за друго - просто днес ме няма...
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина
през пръстите на есенна липа.
Аз стъпвам пак по пътища, където
избягват всички други да вървят.
И не вълни, а облаци в морето
разбиват се в пресъхналия бряг.
Светкавица погледна в огледало,
то моя образ мигом отрази
и черното небе облече бяло,
но мрачен порив сетне го срази.
Хранех оптимизма със скептичност,
видях с очи как камъкът гори.
Затворих се в пространство безгранично,
поставено във рамка от мечти.
И няма ме, но още съществувам,
или съм тук... и двете са измама.
Сега съм с вас, съвсем не се преструвам.
Но не за друго - просто днес ме няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
