29.04.2014 г., 12:51

Днешните български политици

560 1 4

 

И те са хора – също като нас.

Но вече почнах и да се съмнявам.

Май в нещо друго се превъплъщават

когато се докопат те до власт.

 

В мига, във който се усетят ВИП,

сигнална лампа сякаш в тях се включва

и непредотвратимото се случва,

те имат вече нов, „модерен” чип...

 

В тях всичко се променя: поглед, глас,

походка, маниери, поведение

и движейки се в нови измерения

премахват всяка прилика със нас...

 

Те нямат вече собствен автограф,

защото се превръщат в чужда сянка,

във гайка върху болт, в крепежна планка,

в тире от алинея в параграф...

 

И въпреки, че имат своя сан

от тях де факто нищо не зависи.

Нещата се решават зад кулиси

а те са само нужен параван...

 

Така и досега не проумях

защо властта променя всяка личност?!

Защо човек загубва автентичност?

Дали защото вече го е страх

 

от риска да загуби своя пост

когато отстоява свое мнение?!

Не знам защо. И нямам обяснение.

А отговорът сигурно е прост.

 

Навярно политиците у нас

са хора от особена порода,

забравили, че всъщност за народа

и пак от него имат тази власт!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Диагнозата е точна, но за съжаление медикаментозно лечение няма. Само ампутация би помогнала. Временно... И - отново омагьосан кръг.
  • Поздрав за стиха!
    И динозаврите са били особена порода, но
    отдавна са изчезнали...
  • Търпимостта на БЪЛГАРИНА е пословична...ЗАТУЙ.
  • Защото сит на гладен не вярва...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...