Дневникът на един млад беладжия - 21
Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна!
Чичо Ваньо имам си! И си го обичам!
- Мите, тук за тебе аз каймак съм сложила.
Знам, че го харесваш, да си хапнеш можеш! -
казва баба Койна с глас като милувка.
Бързо награждавам я аз с една целувка
и не търся даже никаква лъжица,
а надигам старата пръстена паница,
както мама, каза ми, правела с каймака.
Да не би да дойде тука котарака
шарен на комшийката и да го излапа.
Затова ний крием всичко във долапа.
Прашка вече имам си, чичо ми направи
още вчера, милия, без да се забави
с дръжка и издялкана букма М на нея.
Целихме се дълго, но сега не смея
ластика да дръпна, нямам си мишена.
По кого да стрелям - мишката стаена
в зимника, открила че храница има?
Колко ще си хапне? Ние тук сме трима
и дори остава често от храната.
- С тази прашка, Мите, май си взе белята! -
баба Койна мисли като мене също.
Аз не съм разбойник и не е присъщо
от ръката моя някой да пострада.
Чичо Ваньо каза, че ще е награда
прашката, защото трябва да тренирам
с бързина и ловкост да елиминирам
бъдещи противници аз във състезание.
Но у мене има жал и състрадание.
Само точен мерник искам да покажа
аз на моя чичо и да му докажа -
име "беладжия" че не ми приляга.
Даже реч защитна във ума си стягам.
Докато си мисля, чичото пристига
покачен на конска новичка талига.
- Търся си помощник! С мен ли си, юначе?
Повече не пита. Горе се покачвам.
Кончето препуска право към гората.
Там на две купчинки чакат ни дървата
и секачът мургав с горския ни чака.
Плътно ги подреждаме, тъй че да не тракат.
Чичо Ваньо плаща, дават му бележка,
да не би да каже "крадени" по грешка
някой, ако спре ни в пътя към селото.
Мери ни очаква. В двора е, защото
мястото разчиства тя с метла голяма.
В ъгъла подрежда балите със слама,
тъй че да стоварим ние под сайванта
и нарежем с чичото двамата дървата.
- Мите, уморен си, вкъщи прибери се!
Влез направо в банята ти и изкъпи се.
С чичо ти самички ние ще се справим!
Може би молба е аз да ги оставя.
Мълчаливо тръгвам да си пусна душа.
Нека баба каже аз че съм послушен!
После със таблета почвам да играя.
И след два ли, три ли часа бе, не зная,
шумната резачка спира да работи,
но в ушите още чувам как буботи.
Мери, уморена, вкъщи се прибира.
Маса за вечеря почва да сервира.
Чичо настоява да си тръгва вече.
- За къде ли бързаш? Мирен стой, човече! -
баба му се кара, но със нежност топла.
Той се подчинява мигом и без вопъл.
Щрудел днес следобед баба Койна прави.
Тя като голяма майсторка се слави
и корите тънки сам сама разточва.
- Стара съм, детенце, и не ми се почва,
ала щом престилка аз през кръста вържа,
сякаш подмладявам се, всичко става бързо!
Чичо се отпуска и му се приспива.
Мери знак ми прави да мълча. Завива
нашия помощник с тънко одеяло.
Вън луна огромна вече е изгряла,
а пък аз щастлив съм: както ми се струва,
моят чичо Ваньо тука ще нощува!
Ставам много тихо, стъпвайки на пръсти.
Мери със усмивка радостна се кръсти
и със баба Койна двете се споглеждат.
Казах ли ви - ето, всичко се нарежда!
Следва:.....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен е! Благодаря ти, че сподели! 😊 Като истински е, възхищавам ти се!
-
Няма такъв истински герой. Всичко е измислено от мен, но в съзнанието ми е заел място като истинско човече. И си го обичам, и ми е трудно да се разделя с него. 💕Направих го, но се почувствах така, сякаш съм го предала. Затова и започнах да пиша втората част на дневника, на порасналия вече Митко. 😃 Но и той не трябва да се разтяга до безкрайност, така че скоро трябва да го финализирам...
Малко се разпрострях в отговора си и не знам доколко споделеното интересува читателите и теб, Зиги, прощавай! -
“Но у мене има жал и състрадание.” — страхотен е Митето! ❤️🌈 Изпълни душата ми отново с топлина и усмивка. Да те питам, има ли си прототип Митето, или е изцяло фикционален герой? 😊
-
За един романист като теб е лесно да предусети развитието на действието! Следвам те с доволна усмивка на лицето си!🌹
-
Поизмори се чичо Ваньо, но щом вече забравя да си тръгне и заспива като английски котарак, а Мери се кръсти до него, значи скоро ще има положителна развръзка. 😊
-
Е, ще го дочакаме да се активизира и чичо Ваньо, на там вървят нещата!🤣 Но, ако всичко е много бързо, ще стресне психиката на детето, Иржи, не мислиш ли?😃
Изпращам ти прегръдка с обич!💕🌹 -
Лелеееее, колко съм изостанала пак!! Но ти днес ми сложи една оздравителна инжекция и те подхващам пак...Все от същата инжекция написах и нов стих, но той има да отлежава, та през това време ще наваксвам с коментарите.
Това Мите стана по благодатна тема от мечките, защото са истории от живота!
Какво да кажа, все едни и същи овации за умението ти от дребните неща да правиш подробни и дълги истории, които не отегчават, а се чака за още! Ама взех да се ядосвам на чичо Ваньо! Абе, много е муден, бе!...Ако и на младини е бил такъв..."докато мъдрите намъдруват, лудите ще се наскачат!.." -
Нищо не ни пречи да бъдем и сега деца! Някой може и за луди да ни помисли, но ние, поетите, сме свикнали да сме различни, инакомислещи. Прегръдка, Наденце!💕🌹😃
-
Дървата, щруделът, сладката умора след дългия ден...И ти се приисква да си пак дете...
-
И аз съм се вдетенила, но по-интересното е, че не искам да се връщам в действителността, Краси.😃 Представяш ли си как изглежда едно дете на 63?!🤣 Може би като на 6 години и три месеца!🤣🤣🤣🤗💞
-
Надничам и аз в този дневник..Това е една незабравима лятна ваканция за Митето. И дълго и увлекателно - нямам оплаквания
Твоята детската поезия много ми харесва! Или още съм дете или се вдетенявам Благодаря, Мария. -
Посреднощ съм имала гостенка, а аз съм си спяла хубавичко, без да видя!
Ей, голяма поспаланка съм станала!
И аз, и Митето те черпим сега по една усмивка, Доче!😃🤗 -
Ех... края на ваканцията
(Запрати ме във детството)
Тъй хубаво разказано
и вкусно, и естествено.
А палавникът Митко
с голямото сърце
порасна над белите
в това селце... -
Мите, ти за първи път надникваш в историите на твоя млад съименник и се зарадвах истински на присъствието ти!😃
Гоше, колелото постепенно се върти в желаната от нас посока. Наближаваме целта!😃 -
Почакаме за тази част, но си заслужава 😊
Поздравявам те. -
Чете се с лекота! Забавно! Поздравления!
-
Благодаря ви, Светулке, Генек и Марианка!😃
Моят малък герой е щастлив, че проявявате интерес към дневника! -
Хубаво...
-
Все по-симпатичен ми става твоят герой, Мария! И цялото му сплотено семейство, и кандидат-дядото.😊
-
Дано да е чудесно и аз да съм допринесла поне малко за това, Деска!😃 Благодаря ти!🙏🌹
-
"...всичко се надрежда" И чудесно начало на новата седмица!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
