Знаех аз, че тази вечер е последна.
И дори не исках снощи да си легна.
Мислех си, че с радост мама ще прегърна
и че вкъщи вече трябва да се върна.
Виждах се за лятото как щастлив разказвам
на тайфата в блока и дори нагазвам
в детската измислица, да е по-красиво.
Как превръщам в шарено всичко, що е сиво,
та да има винаги вкус на приключение.
Нямах абсолютно никакво съмнение,
че с очи невярващи ще ме гледат всички.
Има ли във блока ни друг, доил козичка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация