pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
12.03.2021 г., 18:55 ч.

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 13 

  Поезия » За деца
660 4 13

Няколко дни все вали, а във сряда

края на тази почивка се пада.

Имахме план и до хижа Алеко

с Таня да идем, че не е далеко

и се ядосвам на лошото време.

Дядо с колата си щеше да вземе

двама ни. (Още не съм я представил.)

Мери дори ме упреква, че бавя

с мойта изгора да я запозная.

В речника търсех на думата смисъла.

Знаят я някои без да описвам.

В песни любовни използва се често.

Исках да кажа на баба, че текстът

с нашата връзка за мен не съвпада,

но се отказах. Почти е награда,

тя че момичето мое приема.

Кой би се радвал да има проблеми?

Слушах прогноза - мъглите са в ниското.

По върховете - със слънце! И искам

дядо, все пак, да ни води на Витоша.

Там се топят снеговете и киша

сигурно има, но въздухът чист е.

Докато мисля дали да го питам,

той ми звъни: - Чух, оправя се времето.

Искаш ли утре от вас да ви взема?

- Искам, разбира се! - скачам възторжено,

с радост разбрал - планината възможна е!

Мама до късно във кухнята шета

и майстори. Дори стана във пет и

в раница сложи тя куп вкусотии

да не гладуваме - в две-три кутии.

После за работа тръгна. А Таня

долу пред входа посрещнах. Засмяна

беше дори и при срещата с дядо.

Мери, "изгората" моя видяла,

също разбрах, че доволна е вече.

- Хайде, дечица! - подканящо рече

и във колата ни сложи багажа.

Аз побеснях, неуспял да ѝ кажа,

че ме излага със свойто "дечица"!

Сякаш от малкия Митко ръчица

иска детенцето да конвоира

Вече пораснах, не го ли разбира?

Таня се сгуши в колата смутена.

В няколко погледа с мен споделени,

аз неудобството нейно почувствах,

но на мечти се отдадох. Предчувствах

колко щастлив ще съм с мойто момиче.

Комбито сякаш и то се затича

бързо до хижата да ни закара.

Дядо понесъл е даже китара?

- Снощи запазил съм, Мите, две стаи! -

казва ми той. Аз, учуден, си трая

и не задавам въпроси излишни.

Но любопитство гори ме и скришно

все ме човърка: "Те с нас ли ще бъдат?

Трябваше с него това да обсъдя."

Мери е с клин и със розова шапка.

Вече на възраст, но дама отракана.

Влиза с походка наперена в хижата.

Аз - мълчаливо след нея, загрижен.

Стаи съседни ни чакат запазени.

- Ти ще си с дядо си, аз ще съм с Таня! -

тя ми нарежда без право на вето.

Кой ще оспорва решение взето?

Аз демонстрирам ѝ собствено мнение,

но ме прекъсва тя: - Без възражения!

Поглед объркан ми хвърля момичето.

Баба усмихва се: - Двама да спите

още е рано, дори да мечтаете!

Таня ръкава ми дърпа да трая,

взема багажа и тръгва след Мери.

Аз пък след дядо вървя начумерен.

После се срещаме пред столовата.

- Бяхме до тука, деца, със колата! -

чувам как той недорасли изкарва ни.

Пак ще преглътна, защо да се караме.

- Тука познавам отлично пътеките.

Не е за ски, но ще вземеме щеките.

Първи помощник за всеки водач са.

Тръгвам след него. А Таничка крачи

с новите боти след стъпките мои.

Мери, поспряла след нас на завоя

нещо да снима, догонва ни бързо.

Вятър, каретата своя отвързал,

спуска се в пътя ни да ни догони.

Люшка премръзнали борови клони

и е готов да ни върне във хожата.

Ние, обаче, сме тук да се движим.

 

Следва:.....

:

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отстрани изглежда лесно и бързо, а толкова много грижи са нужни.
    Щастлива съм, че намина, Доче!😃💟💋
  • "Вятър, каретата своя отвързал,

    спуска се в пътя ни да ни догони."

    Ех, младост... Ех, че красота...
    Как хорските деца растат, растат.
  • Бонбонче, ама наистина - лукче, ще има в следващата част, която вече пътува към читателите на Митето😃
    Прегръщам те, Наденце!💟
  • Оставям дневника на Митето, както някога, като дете криех бонбоните за да има за по-дълго.
  • Дано и на други хора това връщане назад в годините донесе радост!😃
  • Как няма да е хубав, върна ме преди толкова години на "Алеко"
  • Пепита, и ти ли надникна тук? Добре си ми дошла!💟 Нека е хубав денят ти!😃
  • Добре е малко да ги държи под око, млади са, всичко могат да направят!
    Знае си задълженията Мери, аз не я упреквам!😃
    Благодаря, че си тук, Деа!💖
  • Ах, тази Мери
  • Христо, всичко си е чиста измислица! Или - не! Митето ме хваща за ръка и ми разказва историите си, а после аз на вас!🤣
    Мини, Роси, виждам, че моят герой ви харесва и дори нещо повече - че го обичате, а това ме прави щастлива, признавам. Благодаря ви!💖
  • Харесвам го това Мите и аз!
  • Такива са бабите, загрижени!Но пък нали са отишли да се движат, важно е че са били с Таничка.Хареса ми чакам продължението.Харесва ми това Мите, синът ми се казва така!
Предложения
: ??:??