Защо не пееш, Балкане,  песни хайдушки?

Нима и тебе сломиха тез години

на раи послушни, на страха дружки!?

Вече не чакаш юнашка дружина

по теб да върви,  дорде скове люта зима.

През теб не пълзят уморени кервани.

Стада намаляха, кой луд е стока да храни?!

И птиците дирят добро в градовете,

всеки лесното търси,

от работа болят гърбовете.

В твойте усои, Балкане, ловци сити бродят,

убийци заклети награди трофейни гонят.

При теб закрила търсят крадци и апаши,

що от народа вземат, а богаташите тачат

... нали са наши.

Народът беден, няма защита,

там горе "право седят - криво съдят".

Ех,  Демокрацийо,

    неправда прикрита!

Добре, Балкане,

хайдушки песни не пееш,

но я разтърси се,

тез тунеядци със скали да затриеш!

Че пак да засвирят по ботевски сладки кавали,

да бликне радост човешка,

да се пробудят души заспали.